България трябва да вложи 1.4 млрд. евро за въглищните региони не само за компенсации, а за нова индустриална база, производства и работни места
Какво ще се промени за регионите в преход след 2027 г., как политиката на сближаване ще се съчетава с конкурентоспособността
Нова процедура за 110 млн. евро ще подкрепи малкия и средния бизнес във въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил и в други засегнати от зеления преход общини
Поставянето на Стара Загора, Перник и Кюстендил под общ знаменател е стратегическа грешка. Всеки от трите въглищни региона изисква напълно различен икономически подход
Интервюто е част от специалното електронно издание по европейския проект COREJIO
Европейските средства вече променят икономическия профил на регионите в преход, но най-големият въпрос остава как тези инвестиции могат да бъдат превърнати в устойчив растеж
Нова регионална карта на България сменя досегашното деление на страната и изважда София от общата статистика, за да отпуши достъпа до по-голямо съфинансиране по европейски програми за въглищни области като Перник, Кюстендил и Стара Загора
Към момента са договорени едва 40% от средствата по Фонда за справедлив преход, а реално разплатени са само 7.5%
Предстои обявяването на пет нови процедури за кандидатстване по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. за градска модернизация и енергиен преход
Трансформацията на българските въглищни региони навлиза в нова фаза с планираното инвестиране на допълнителни 123 млн. евро по линия на Фонда за справедлив преход (ФСП)
Малките населени места в България получават достъп до европейско финансиране за социална инфраструктура
Страната ни се включва като „приемаща държава“ заедно с Финландия по Финансовия механизъм на Европейския съюз за възобноваема енергия за 2026 г.
Кохезионната политика на Европейския съюз често остава неразбрана зад сложната терминология и бюрократичния език на Брюксел, докато дезинформацията заема освободеното пространство
Акцентите от деня
Въглищните региони в България - Стара Загора, Кюстендил и Перник – имат достъп до нови над 1.5 млрд. лв. Голяма част от средствата ще бъдат насочени към иновации и изграждането на водородни съоръжения
